10 сент. 2007 г., 10:11

Олеандрова пустиня

922 0 22
Нощта е босонога нестинарка
със звездни олеандри във косите.
Луната - сърпизвиваща жътварка,
повдига сластно-пъргаво полите.

Потъва жадно във отровна ласка -
неустоима, огнена, опасна.
Притихнала зад цветната си маска,
нощта танцува - нежна и безгласна.

С такава нежност - страсти до превала.
Изгаря мракът - плач на монахиня.
Нощта се вие в танци, полудяла
във звездно-олеандрова пустиня.

Следи любовни в гаснеща жарава.
Жътварка плаче... Бяла изнемога.
Любов - като насън. И до забрава...
Опасна обич тръпне... Босонога.


05.09.2007 г.
Дарина Дечева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...