10 сент. 2007 г., 10:11

Олеандрова пустиня

Поэзия

926 0 22

Нощта е босонога нестинарка
със звездни олеандри във косите.
Луната - сърпизвиваща жътварка,
повдига сластно-пъргаво полите.

Потъва жадно във отровна ласка -
неустоима, огнена, опасна.
Притихнала зад цветната си маска,
нощта танцува - нежна и безгласна.

С такава нежност - страсти до превала.
Изгаря мракът - плач на монахиня.
Нощта се вие в танци, полудяла
във звездно-олеандрова пустиня.

Следи любовни в гаснеща жарава.
Жътварка плаче... Бяла изнемога.
Любов - като насън. И до забрава...
Опасна обич тръпне... Босонога.

05.09.2007 г.
Дарина Дечева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

красива си, ма Дароуууу*

Машала!

2007-09-15T16:30:12+03:00
Pustinnocvete (Стами)

Красота ,талант ..магията на словото ти завладява сетивата ми!!!
Браво ,Дари!!!

2007-09-12T21:38:03+03:00
катебате (Екатерина Банска)

Нарисувала си картина!

2007-09-12T15:30:29+03:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

Красив стих който тече...Картината не се чете а се вижда и усеща...Пишеш превъзходно!Чудя се дали да пускам моите глупости?

2007-09-11T12:32:29+03:00
изречена (Мая Попова)

дойде ми ред да се впиша и аз - знаеш ли колко отрова има в красивите олеандри, м?
красота е, Дарче!

2007-09-11T08:38:36+03:00