10 сент. 2007 г., 10:11

Олеандрова пустиня 

  Поэзия
724 0 22
Нощта е босонога нестинарка
със звездни олеандри във косите.
Луната - сърпизвиваща жътварка,
повдига сластно-пъргаво полите.

Потъва жадно във отровна ласка -
неустоима, огнена, опасна.
Притихнала зад цветната си маска,
нощта танцува - нежна и безгласна.

С такава нежност - страсти до превала.
Изгаря мракът - плач на монахиня.
Нощта се вие в танци, полудяла
във звездно-олеандрова пустиня.

Следи любовни в гаснеща жарава.
Жътварка плаче... Бяла изнемога.
Любов - като насън. И до забрава...
Опасна обич тръпне... Босонога.


05.09.2007 г.
Дарина Дечева

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??