Sep 10, 2007, 10:11 AM

Олеандрова пустиня

Poetry

920 0 22

Нощта е босонога нестинарка
със звездни олеандри във косите.
Луната - сърпизвиваща жътварка,
повдига сластно-пъргаво полите.

Потъва жадно във отровна ласка -
неустоима, огнена, опасна.
Притихнала зад цветната си маска,
нощта танцува - нежна и безгласна.

С такава нежност - страсти до превала.
Изгаря мракът - плач на монахиня.
Нощта се вие в танци, полудяла
във звездно-олеандрова пустиня.

Следи любовни в гаснеща жарава.
Жътварка плаче... Бяла изнемога.
Любов - като насън. И до забрава...
Опасна обич тръпне... Босонога.

05.09.2007 г.
Дарина Дечева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

красива си, ма Дароуууу*

Машала!

2007-09-15T16:30:12+03:00
Pustinnocvete (Стами)

Красота ,талант ..магията на словото ти завладява сетивата ми!!!
Браво ,Дари!!!

2007-09-12T21:38:03+03:00
катебате (Екатерина Банска)

Нарисувала си картина!

2007-09-12T15:30:29+03:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

Красив стих който тече...Картината не се чете а се вижда и усеща...Пишеш превъзходно!Чудя се дали да пускам моите глупости?

2007-09-11T12:32:29+03:00
изречена (Мая Попова)

дойде ми ред да се впиша и аз - знаеш ли колко отрова има в красивите олеандри, м?
красота е, Дарче!

2007-09-11T08:38:36+03:00