10.09.2007 г., 10:11 ч.

Олеандрова пустиня 

  Поезия
725 0 22
Нощта е босонога нестинарка
със звездни олеандри във косите.
Луната - сърпизвиваща жътварка,
повдига сластно-пъргаво полите.

Потъва жадно във отровна ласка -
неустоима, огнена, опасна.
Притихнала зад цветната си маска,
нощта танцува - нежна и безгласна.

С такава нежност - страсти до превала.
Изгаря мракът - плач на монахиня.
Нощта се вие в танци, полудяла
във звездно-олеандрова пустиня.

Следи любовни в гаснеща жарава.
Жътварка плаче... Бяла изнемога.
Любов - като насън. И до забрава...
Опасна обич тръпне... Босонога.


05.09.2007 г.
Дарина Дечева

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??