murjoflos (Александър Митков)
88 50
15 июл. 2019 г., 01:11

Олимпийски огън 

  Поэзия » Гражданская
910 0 0

Понякога и над Олимп звездите гаснат,

но плеядата остава, всесветлейши богове.

Като Прометей мечтая силно клечката да драсна,

под планини, гори и  недостъпни върхове.

 

И нека бъде светлина човешка,

пожар умишлен под сакралния мамон,

сред ален пламък, докрай ще иде всяка пешка,

ще изкачи дъската вплот до царствения трон.

© Александър Митков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??