murjoflos (Александър Митков)
89 50
Jul 15, 2019, 1:11 AM

Олимпийски огън 

  Poetry » Civilian
803 0 0

Понякога и над Олимп звездите гаснат,

но плеядата остава, всесветлейши богове.

Като Прометей мечтая силно клечката да драсна,

под планини, гори и  недостъпни върхове.

 

И нека бъде светлина човешка,

пожар умишлен под сакралния мамон,

сред ален пламък, докрай ще иде всяка пешка,

ще изкачи дъската вплот до царствения трон.

© Александър Митков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??