Олимпийски огън
Понякога и над Олимп звездите гаснат,
но плеядата остава, всесветлейши богове.
Като Прометей мечтая силно клечката да драсна,
под планини, гори и недостъпни върхове.
И нека бъде светлина човешка,
пожар умишлен под сакралния мамон,
сред ален пламък, докрай ще иде всяка пешка,
ще изкачи дъската вплот до царствения трон.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Митков Всички права запазени
