Олимпийски огън

15.07.2019 г., 1:11 ч.

Поезия » Гражданска

802 0 0

Понякога и над Олимп звездите гаснат,

но плеядата остава, всесветлейши богове.

Като Прометей мечтая силно клечката да драсна,

под планини, гори и недостъпни върхове.

И нека бъде светлина човешка,

пожар умишлен под сакралния мамон,

сред ален пламък, докрай ще иде всяка пешка,

ще изкачи дъската вплот до царствения трон.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.