Олимпийски огън
Понякога и над Олимп звездите гаснат,
но плеядата остава, всесветлейши богове.
Като Прометей мечтая силно клечката да драсна,
под планини, гори и недостъпни върхове.
И нека бъде светлина човешка,
пожар умишлен под сакралния мамон,
сред ален пламък, докрай ще иде всяка пешка,
ще изкачи дъската вплот до царствения трон.
© Александър Митков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.