Омагьосан кръг

Миналото помним смътно,

настоящето си хвърка,

в ежедневие безпътно

бъдещето спи и хърка!

Мислим само за търбуха,

а духовната вселена

е почти напълно куха   ̶

от човешкото лишена!

Чувствата, дълбоко скрити,

чакат своя откривател,

а мечтите ни са свити

до едничка на „мечтател”!

Другият е все виновен,

любовта излиза скъпо,

с мислене в ковчег оловен

движи животът   ̶   тъпо!

Вярата на колене е,

златото крещи над нея,

за акъл (да ни налее)

търсим медийната фея!

Затова ли сме родени   ̶

да надяваме хомот

зад бюра или на смени

цял, съзнателен живот?!

Като хамстери невежи

колелетата въртим,

с илюзорните стремежи

някога да полетим!

Как ще стане   ̶   в тясна клетка,

с тичане на празен ход

и с една и съща гледка

оборот след оборот?!

Често пъти сърчицето

на горкия, мил гризач

не издържа в битието

на безпътния бегач.

И човек   ̶   пръхти с години

по трасе на стадион   ̶

тича, гони, да надмине,

за да стане шампион!

Чак с привършен дъх типажът

спира, челото си плясва,

осъзнал, че всред пейзажа

нещо куца и не пасва!

Без секунда да протака

той поема към вратата,

но на изхода го чака

майсторката на косата!

Там възможностите две са,

а двубоят е нелек:

Или пада в плен на стреса,

или става нов човек!

Че Смъртта промени мрази

и от нея няма как

да се скрие и предпази

само старият глупак!