Омагьосан кръг
Миналото помним смътно,
настоящето си хвърка,
в ежедневие безпътно
бъдещето спи и хърка!
Мислим само за търбуха,
а духовната вселена
е почти напълно куха ̶
от човешкото лишена!
Чувствата, дълбоко скрити,
чакат своя откривател,
а мечтите ни са свити
до едничка на „мечтател”!
Другият е все виновен,
любовта излиза скъпо,
с мислене в ковчег оловен
движи животът ̶ тъпо!
Вярата на колене е,
златото крещи над нея,
за акъл (да ни налее)
търсим медийната фея!
Затова ли сме родени ̶
да надяваме хомот
зад бюра или на смени
цял, съзнателен живот?!
Като хамстери невежи
колелетата въртим,
с илюзорните стремежи
някога да полетим!
Как ще стане ̶ в тясна клетка,
с тичане на празен ход
и с една и съща гледка
оборот след оборот?!
Често пъти сърчицето
на горкия, мил гризач
не издържа в битието
на безпътния бегач.
И човек ̶ пръхти с години
по трасе на стадион ̶
тича, гони, да надмине,
за да стане шампион!
Чак с привършен дъх типажът
спира, челото си плясва,
осъзнал, че всред пейзажа
нещо куца и не пасва!
Без секунда да протака
той поема към вратата,
но на изхода го чака
майсторката на косата!
Там възможностите две са,
а двубоят е нелек:
Или пада в плен на стреса,
или става нов човек!
Че Смъртта промени мрази
и от нея няма как
да се скрие и предпази
само старият глупак!
© Марин Цанков Всички права запазени