goblenka (Маргарита Ангелова)
79 463

4 нояб. 2017 г., 18:53

Oмагьосана гора

Поэзия

659 3 26

Залутах се в гора от хора, изтощени от умора.

Препъвах се в лиани и във храсти,

заплитах се във паяжините от страсти.

Обърках се съвсем накрая!

На къде да тръгна – хич не зная!

От доста време тъй седя! Вече корени ще пусна!

Дали няма да се наредя между "хората дървета" утре?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

goblenka (Маргарита Ангелова)

Имаш право!

2018-01-13T09:25:03+02:00
angelmilev (Ангел Милев)

Само храбрите и душевно-богатите Хора могат да отворят Вратата си и като излязат от старото си аз да дадат нещо ценно - жизненоважно на другите Търсещи.
Но Дърветата също са големи Храбреци!
При толкова съвършенни триони... да продължават да се борят за да са живи и да продължават да превръщат отровите в кислород!!!
Няма нищо лошо в това да си човек-дърво.
По-страшно е да са ти заключени вратите.
😊

2018-01-03T21:42:15+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Аз благодаря, Аче, че споделяш мислите си с мен.

2018-01-03T21:28:14+02:00
angelmilev (Ангел Милев)

Човек е една от фокусните точки на Вселената!

През него текат много реки.
През него духат много ветрове.
В него горят много огньове.
През него минават много пътища.
Лесно е - само отваряш вратата на ума и сърцето си...
и безсънието, болката, мъката, щастието, обичта, надеждата, ... се превръщат в Поезия.

Благодаря за отворената ти врата, Маргарита!

2018-01-03T21:25:44+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Много си мил! Благодара!

2017-11-08T06:51:12+02:00

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....