Залутах се в гора от хора, изтощени от умора.
Препъвах се в лиани и във храсти,
заплитах се във паяжините от страсти.
Обърках се съвсем накрая!
На къде да тръгна – хич не зная!
От доста време тъй седя! Вече корени ще пусна!
Дали няма да се наредя между "хората дървета" утре?
© Маргарита Ангелова Все права защищены