goblenka (Маргарита Ангелова) goblenka (Маргарита Ангелова)
79 463
4.11.2017 г., 18:53

Oмагьосана гора

662 3 26

Залутах се в гора от хора, изтощени от умора.

Препъвах се в лиани и във храсти,

заплитах се във паяжините от страсти.

Обърках се съвсем накрая! 

На къде да тръгна – хич не зная!

От доста време тъй седя! Вече корени ще пусна!

Дали няма да се наредя между "хората дървета" утре?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Имаш право!
  • angelmilev (Ангел Милев)
    angelmilev (Ангел Милев)
    Само храбрите и душевно-богатите Хора могат да отворят Вратата си и като излязат от старото си аз да дадат нещо ценно - жизненоважно на другите Търсещи.
    Но Дърветата също са големи Храбреци!
    При толкова съвършенни триони... да продължават да се борят за да са живи и да продължават да превръщат отровите в кислород!!!
    Няма нищо лошо в това да си човек-дърво.
    По-страшно е да са ти заключени вратите.
    😊
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Аз благодаря, Аче, че споделяш мислите си с мен.
  • angelmilev (Ангел Милев)
    angelmilev (Ангел Милев)
    Човек е една от фокусните точки на Вселената!

    През него текат много реки.
    През него духат много ветрове.
    В него горят много огньове.
    През него минават много пътища.
    Лесно е - само отваряш вратата на ума и сърцето си...
    и безсънието, болката, мъката, щастието, обичта, надеждата, ... се превръщат в Поезия.

    Благодаря за отворената ти врата, Маргарита!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Много си мил! Благодара!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0