4 nov 2017, 18:53

Oмагьосана гора

  Poesía
660 3 26

Залутах се в гора от хора, изтощени от умора.

Препъвах се в лиани и във храсти,

заплитах се във паяжините от страсти.

Обърках се съвсем накрая! 

На къде да тръгна – хич не зная!

От доста време тъй седя! Вече корени ще пусна!

Дали няма да се наредя между "хората дървета" утре?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Имаш право!
  • Само храбрите и душевно-богатите Хора могат да отворят Вратата си и като излязат от старото си аз да дадат нещо ценно - жизненоважно на другите Търсещи.
    Но Дърветата също са големи Храбреци!
    При толкова съвършенни триони... да продължават да се борят за да са живи и да продължават да превръщат отровите в кислород!!!
    Няма нищо лошо в това да си човек-дърво.
    По-страшно е да са ти заключени вратите.
    😊
  • Аз благодаря, Аче, че споделяш мислите си с мен.
  • Човек е една от фокусните точки на Вселената!

    През него текат много реки.
    През него духат много ветрове.
    В него горят много огньове.
    През него минават много пътища.
    Лесно е - само отваряш вратата на ума и сърцето си...
    и безсънието, болката, мъката, щастието, обичта, надеждата, ... се превръщат в Поезия.

    Благодаря за отворената ти врата, Маргарита!
  • Много си мил! Благодара!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...