Oмагьосана гора

Poesía

664 3 26

Залутах се в гора от хора, изтощени от умора.

Препъвах се в лиани и във храсти,

заплитах се във паяжините от страсти.

Обърках се съвсем накрая!

На къде да тръгна – хич не зная!

От доста време тъй седя! Вече корени ще пусна!

Дали няма да се наредя между "хората дървета" утре?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

goblenka (Маргарита Ангелова)

Имаш право!

2018-01-13T09:25:03+02:00
angelmilev (Ангел Милев)

Само храбрите и душевно-богатите Хора могат да отворят Вратата си и като излязат от старото си аз да дадат нещо ценно - жизненоважно на другите Търсещи.
Но Дърветата също са големи Храбреци!
При толкова съвършенни триони... да продължават да се борят за да са живи и да продължават да превръщат отровите в кислород!!!
Няма нищо лошо в това да си човек-дърво.
По-страшно е да са ти заключени вратите.
😊

2018-01-03T21:42:15+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Аз благодаря, Аче, че споделяш мислите си с мен.

2018-01-03T21:28:14+02:00
angelmilev (Ангел Милев)

Човек е една от фокусните точки на Вселената!

През него текат много реки.
През него духат много ветрове.
В него горят много огньове.
През него минават много пътища.
Лесно е - само отваряш вратата на ума и сърцето си...
и безсънието, болката, мъката, щастието, обичта, надеждата, ... се превръщат в Поезия.

Благодаря за отворената ти врата, Маргарита!

2018-01-03T21:25:44+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Много си мил! Благодара!

2017-11-08T06:51:12+02:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0