Омагьосана... с търпение
Едно момиче вече сто години
живееше със костенурките в гората,
шептеше приказки с вълшебни думи,
научи ги и как расте тревата...
От сливи – мънички дивачки,
им нижеше гердани за украса,
пристъпяше със костенурски крачки -
със тях да плува лете във реката.
Направи им и лодки от хартия,
да се люлеят в сребърните им води,
пъстървите от дланите й пият,
но тя живее в горните земи...
Старее мъдро даже планината,
пресъхват сини, бистри езера...
Случайно, ако костенурка мине
запитай се - дали не е жена...?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джулиана Кашон Все права защищены
