Омагьосана... с търпение

Aug 23, 2009, 9:54 PM

Poetry » Other

531 0 4

Едно момиче вече сто години

живееше със костенурките в гората,

шептеше приказки с вълшебни думи,

научи ги и как расте тревата...

От сливи – мънички дивачки,

им нижеше гердани за украса,

пристъпяше със костенурски крачки -

със тях да плува лете във реката.

Направи им и лодки от хартия,

да се люлеят в сребърните им води,

пъстървите от дланите й пият,

но тя живее в горните земи...

Старее мъдро даже планината,

пресъхват сини, бистри езера...

Случайно, ако костенурка мине

запитай се - дали не е жена...?

Please sign in with your account so you can comment and vote.