Омагьосана... с търпение

23.08.2009 г., 21:54 ч.

Поезия » Друга

576 0 4

Едно момиче вече сто години

живееше със костенурките в гората,

шептеше приказки с вълшебни думи,

научи ги и как расте тревата...

От сливи – мънички дивачки,

им нижеше гердани за украса,

пристъпяше със костенурски крачки -

със тях да плува лете във реката.

Направи им и лодки от хартия,

да се люлеят в сребърните им води,

пъстървите от дланите й пият,

но тя живее в горните земи...

Старее мъдро даже планината,

пресъхват сини, бистри езера...

Случайно, ако костенурка мине

запитай се - дали не е жена...?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.