5 июл. 2008 г., 11:08

Омагьосване

2K 0 32
 

Омагьосване

 

 

Отрече ме

от самовлюбеност,

преди да ме обикнеш

като истина.

Завързах с устни

будната разумност,

превърнах се

в целувка неразлистена.

В ръцете ти потрепвам,

премаляла.

Разголена е твоята

себичност.

Ефирна съм.

И пролетна.

И бяла.

Задъхан си

от порива "Обичам..."

Ти врече се

във падащи звезди.

И любиш ме среднощно,

като вятър.

По-нужна съм

от въздуха дори!

 

Магия съм

в очите на мечтател.

 

 

05.04.2008 г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отрекох Нея...
    себе си загубих!
    отрекох усните-
    магия...
    Превърнах се
    в една заблуда...
    Как себе си
    без Нея да открия...

    Белоснежна магьосница такава )
  • Ей, магьоснице... прекрасен стих! Благодаря за удоволствието!
  • Магия си, Белоснежка! С бяла, нежна душа!
    Поздрав!
  • Благодаря ви от сърце, приятели!
    Бъдете винаги в плен на магията!
    Целувки!
  • Много хубав стих, Снежанке!
    Поздрави!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...