5 июл. 2008 г., 11:08

Омагьосване

2K 0 32
 

Омагьосване

 

 

Отрече ме

от самовлюбеност,

преди да ме обикнеш

като истина.

Завързах с устни

будната разумност,

превърнах се

в целувка неразлистена.

В ръцете ти потрепвам,

премаляла.

Разголена е твоята

себичност.

Ефирна съм.

И пролетна.

И бяла.

Задъхан си

от порива "Обичам..."

Ти врече се

във падащи звезди.

И любиш ме среднощно,

като вятър.

По-нужна съм

от въздуха дори!

 

Магия съм

в очите на мечтател.

 

 

05.04.2008 г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отрекох Нея...
    себе си загубих!
    отрекох усните-
    магия...
    Превърнах се
    в една заблуда...
    Как себе си
    без Нея да открия...

    Белоснежна магьосница такава )
  • Ей, магьоснице... прекрасен стих! Благодаря за удоволствието!
  • Магия си, Белоснежка! С бяла, нежна душа!
    Поздрав!
  • Благодаря ви от сърце, приятели!
    Бъдете винаги в плен на магията!
    Целувки!
  • Много хубав стих, Снежанке!
    Поздрави!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...