Омагьосване
Отрече ме
от самовлюбеност,
преди да ме обикнеш
като истина.
Завързах с устни
будната разумност,
превърнах се
в целувка неразлистена.
В ръцете ти потрепвам,
премаляла.
Разголена е твоята
себичност.
Ефирна съм.
И пролетна.
И бяла.
Задъхан си
от порива "Обичам..."
Ти врече се
във падащи звезди.
И любиш ме среднощно,
като вятър.
По-нужна съм
от въздуха дори!
Магия съм
в очите на мечтател.
05.04.2008 г.
© Гергана Шутева All rights reserved.
)
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
