Jul 5, 2008, 11:08 AM

Омагьосване

  Poetry » Love
2K 0 32
 

Омагьосване

 

 

Отрече ме

от самовлюбеност,

преди да ме обикнеш

като истина.

Завързах с устни

будната разумност,

превърнах се

в целувка неразлистена.

В ръцете ти потрепвам,

премаляла.

Разголена е твоята

себичност.

Ефирна съм.

И пролетна.

И бяла.

Задъхан си

от порива "Обичам..."

Ти врече се

във падащи звезди.

И любиш ме среднощно,

като вятър.

По-нужна съм

от въздуха дори!

 

Магия съм

в очите на мечтател.

 

 

05.04.2008 г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отрекох Нея...
    себе си загубих!
    отрекох усните-
    магия...
    Превърнах се
    в една заблуда...
    Как себе си
    без Нея да открия...

    Белоснежна магьосница такава )
  • Ей, магьоснице... прекрасен стих! Благодаря за удоволствието!
  • Магия си, Белоснежка! С бяла, нежна душа!
    Поздрав!
  • Благодаря ви от сърце, приятели!
    Бъдете винаги в плен на магията!
    Целувки!
  • Много хубав стих, Снежанке!
    Поздрави!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...