5.07.2008 г., 11:08

Омагьосване

2K 0 32
 

Омагьосване

 

 

Отрече ме

от самовлюбеност,

преди да ме обикнеш

като истина.

Завързах с устни

будната разумност,

превърнах се

в целувка неразлистена.

В ръцете ти потрепвам,

премаляла.

Разголена е твоята

себичност.

Ефирна съм.

И пролетна.

И бяла.

Задъхан си

от порива "Обичам..."

Ти врече се

във падащи звезди.

И любиш ме среднощно,

като вятър.

По-нужна съм

от въздуха дори!

 

Магия съм

в очите на мечтател.

 

 

05.04.2008 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Шутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отрекох Нея...
    себе си загубих!
    отрекох усните-
    магия...
    Превърнах се
    в една заблуда...
    Как себе си
    без Нея да открия...

    Белоснежна магьосница такава )
  • Ей, магьоснице... прекрасен стих! Благодаря за удоволствието!
  • Магия си, Белоснежка! С бяла, нежна душа!
    Поздрав!
  • Благодаря ви от сърце, приятели!
    Бъдете винаги в плен на магията!
    Целувки!
  • Много хубав стих, Снежанке!
    Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...