Поглеждам те. 

Мълчиш...

А между нас 

вибрира разстоянието на надеждата.

И водопад в ушите ми бучи

от премълчани изречения.

Поглеждам те. 

С примигване едно 

ще запечатам бегло твоя образ

и ще се взирам дълго 

в него посред нощ,

когато няма как да ме избегнеш.

И устните ти ще чета -

въздишки, смях, полу-усмивки.

Ще избледняват 

докато се заличат

ръцете ти, 

преди да ме помилват.

Аз искам да съм на нощта дъха,

обгърнала лицето ти в безплътни шепи.

Тогаз в зенѝците ти 

ще се спра

и ще се помоля - този път 

да ме погледнеш.