11.01.2020 г., 11:07 ч.

Омагьосване 

  Поезия » Любовна
667 0 0

Поглеждам те. 

Мълчиш...

А между нас 

вибрира разстоянието на надеждата.

И водопад в ушите ми бучи

от премълчани изречения.

 

Поглеждам те. 

С примигване едно 

ще запечатам бегло твоя образ

и ще се взирам дълго 

в него посред нощ,

когато няма как да ме избегнеш.

 

И устните ти ще чета -

въздишки, смях, полу-усмивки.

Ще избледняват 

докато се заличат

ръцете ти, 

преди да ме помилват.

 

Аз искам да съм на нощта дъха,

обгърнала лицето ти в безплътни шепи.

Тогаз в зенѝците ти 

ще се спра

и ще се помоля - този път 

да ме погледнеш.

© Светла Нейкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения

Още произведения »