Омагьосване
1K
0
0
Поглеждам те.
Мълчиш...
А между нас
вибрира разстоянието на надеждата.
И водопад в ушите ми бучи
от премълчани изречения.
Поглеждам те.
С примигване едно
ще запечатам бегло твоя образ
и ще се взирам дълго
в него посред нощ,
когато няма как да ме избегнеш.
И устните ти ще чета -
въздишки, смях, полу-усмивки.
Ще избледняват
докато се заличат
ръцете ти,
преди да ме помилват.
Аз искам да съм на нощта дъха,
обгърнала лицето ти в безплътни шепи.
Тогаз в зенѝците ти
ще се спра
и ще се помоля - този път
да ме погледнеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Нейкова Всички права запазени
