2 февр. 2008 г., 14:29

Oмраза

1.1K 0 1
Мислех си, че щастие има,
мислех си, че и при мен ще дойде.
Ала щастие вече няма,
то никога до мен не стигна.

Сега ме гледаш с ужас в очите,
виждаш омразата - тя струи от мен.
Усещаш, чакам твойта грешка
и знай, не ще се поколебая!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Benifios Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • понякога болката ни кара да мислим, че гневът е омраза, но не е така... колкото и да искаш, не можеш да мразиш човек, който си обичал, на който си дарил капка от себе си... тъжно стихче

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...