Oмраза

Poetry » Other

1K 0 1

Мислех си, че щастие има,
мислех си, че и при мен ще дойде.
Ала щастие вече няма,
то никога до мен не стигна.

Сега ме гледаш с ужас в очите,
виждаш омразата - тя струи от мен.
Усещаш, чакам твойта грешка
и знай, не ще се поколебая!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

what_is_life_91 (Деси)

понякога болката ни кара да мислим, че гневът е омраза, но не е така... колкото и да искаш, не можеш да мразиш човек, който си обичал, на който си дарил капка от себе си... тъжно стихче

2008-07-26T22:22:57+03:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0