2.02.2008 г., 14:29

Oмраза

1K 0 1
Мислех си, че щастие има,
мислех си, че и при мен ще дойде.
Ала щастие вече няма,
то никога до мен не стигна.

Сега ме гледаш с ужас в очите,
виждаш омразата - тя струи от мен.
Усещаш, чакам твойта грешка
и знай, не ще се поколебая!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Benifios Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • понякога болката ни кара да мислим, че гневът е омраза, но не е така... колкото и да искаш, не можеш да мразиш човек, който си обичал, на който си дарил капка от себе си... тъжно стихче

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...