23 нояб. 2011 г., 14:46

Омразата

680 0 0

Омразата

 

Омразата навсякъде изниква

като тръни, заглушаващи цветята.

Болката се ражда и не пита

в сърцето ще избяга ли ината.

 

Тръните те смачкват и ограбват.

Ръцете във юмрук ще съберат.

Погледът ти търси грешки малки

цветето в мига да провалят.

 

Пред омразата и думите са слаби,

изтичат без промяна в пропастта.

Остава само пламъкът да прави

от приятелството - грешките в света.

 

Болката не спира във душата,

на всеки трън е корен завистта.

На приятелството песен е изпята,

а от чувствата остана пепелта.

 

04.06. 2008 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галена Върбева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...