23 нояб. 2011 г., 14:46

Омразата

683 0 0

Омразата

 

Омразата навсякъде изниква

като тръни, заглушаващи цветята.

Болката се ражда и не пита

в сърцето ще избяга ли ината.

 

Тръните те смачкват и ограбват.

Ръцете във юмрук ще съберат.

Погледът ти търси грешки малки

цветето в мига да провалят.

 

Пред омразата и думите са слаби,

изтичат без промяна в пропастта.

Остава само пламъкът да прави

от приятелството - грешките в света.

 

Болката не спира във душата,

на всеки трън е корен завистта.

На приятелството песен е изпята,

а от чувствата остана пепелта.

 

04.06. 2008 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галена Върбева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...