23.11.2011 г., 14:46

Омразата

678 0 0

Омразата

 

Омразата навсякъде изниква

като тръни, заглушаващи цветята.

Болката се ражда и не пита

в сърцето ще избяга ли ината.

 

Тръните те смачкват и ограбват.

Ръцете във юмрук ще съберат.

Погледът ти търси грешки малки

цветето в мига да провалят.

 

Пред омразата и думите са слаби,

изтичат без промяна в пропастта.

Остава само пламъкът да прави

от приятелството - грешките в света.

 

Болката не спира във душата,

на всеки трън е корен завистта.

На приятелството песен е изпята,

а от чувствата остана пепелта.

 

04.06. 2008 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галена Върбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...