Омразата
677
0
0
Омразата
Омразата навсякъде изниква
като тръни, заглушаващи цветята.
Болката се ражда и не пита
в сърцето ще избяга ли ината.
Тръните те смачкват и ограбват.
Ръцете във юмрук ще съберат.
Погледът ти търси грешки малки
цветето в мига да провалят.
Пред омразата и думите са слаби,
изтичат без промяна в пропастта.
Остава само пламъкът да прави
от приятелството - грешките в света.
Болката не спира във душата,
на всеки трън е корен завистта.
На приятелството песен е изпята,
а от чувствата остана пепелта.
04.06. 2008 г.
© Галена Върбева All rights reserved.
