За миг успях да те намразя.
Заклевам се, за миг успях!
И после пак във локвите нагазих,
в локвите от плач и страх.
 

Не исках да те нямам вече
и тъй копнеех да си тук.
Дори да те погледам отдалече,
дори и ако ще да е напук.
 

Напук на моите грамадни грешки,
за които плащам си сега.
В ръцете ти съм сякаш пешка
и губя всяка следваща игра.
 

За миг успях да те намразя,
но омразата ми всъщност е любов.
И колкото и да не искам, ще я пазя.
Ще я пазя до живот.