27 мая 2015 г., 23:56  

Омразата ми е любов

702 1 0

За миг успях да те намразя.
Заклевам се, за миг успях!
И после пак във локвите нагазих,
в локвите от плач и страх.
 

Не исках да те нямам вече
и тъй копнеех да си тук.
Дори да те погледам отдалече,
дори и ако ще да е напук.
 

Напук на моите грамадни грешки,
за които плащам си сега.
В ръцете ти съм сякаш пешка
и губя всяка следваща игра.
 

За миг успях да те намразя,
но омразата ми всъщност е любов.
И колкото и да не искам, ще я пазя.
Ще я пазя до живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рали Все права защищены

Р.Братанова

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...