27.05.2015 г., 23:56 ч.  

Омразата ми е любов 

  Поезия » Друга
591 1 0
За миг успях да те намразя.
Заклевам се, за миг успях!
И после пак във локвите нагазих,
в локвите от плач и страх.
Не исках да те нямам вече
и тъй копнеех да си тук.
Дори да те погледам отдалече,
дори и ако ще да е напук.
Напук на моите грамадни грешки,
за които плащам си сега.
В ръцете ти съм сякаш пешка
и губя всяка следваща игра. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рали Всички права запазени

Р.Братанова

Предложения
  • Когато тихо Залезът припада и в чашата ми кротко се топи, Земята е усмихната и млада. И цялата ухае ...
  • След осмия си вой, те измълчах. Така че погрозняха всички зими. А мислите по листите горях, да ги из...
  • Долавям тежък, скърцащ звук – забива завистта в деня ми нокти. За мен ли си дошъл в зори дотук? Попъ...

Още произведения »