13 окт. 2005 г., 09:30

Омразата в мен

1K 0 2
              Намразих нощта,
                 в която не можах да бъда твоя,
              намразих пътя,
                 по който щяхме да вървим.
              И ръцете си намразих,
                 щом с тях не мога да прегръщам,
              намразих думите,
                 които щях да изрека.
              И очите си намразих,
                 щом не можех да те гледам нежно
              и устните си мразя,
                 замръзнали в желание да те целуна.
              И тялото си мразя, вярваш ли,
                 а исках цяла да ти се отдам.
              И себе си намразих. Мразя се...
                 За първи път в живота си намразих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...