Омразата в мен
Намразих нощта,
в която не можах да бъда твоя,
намразих пътя,
по който щяхме да вървим.
И ръцете си намразих,
щом с тях не мога да прегръщам,
намразих думите,
които щях да изрека.
И очите си намразих,
щом не можех да те гледам нежно
и устните си мразя,
замръзнали в желание да те целуна.
И тялото си мразя, вярваш ли,
а исках цяла да ти се отдам.
И себе си намразих. Мразя се...
За първи път в живота си намразих.
в която не можах да бъда твоя,
намразих пътя,
по който щяхме да вървим.
И ръцете си намразих,
щом с тях не мога да прегръщам,
намразих думите,
които щях да изрека.
И очите си намразих,
щом не можех да те гледам нежно
и устните си мразя,
замръзнали в желание да те целуна.
И тялото си мразя, вярваш ли,
а исках цяла да ти се отдам.
И себе си намразих. Мразя се...
За първи път в живота си намразих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Станчева Всички права запазени
