Омск
Живея в прегръдка на вечната зима
и Ледени походи са белите дни.
Осъмнах излъган, с несбъднато минало.
Глада си запълвам с накъсани мисли.
По пътя ми няма стабилна опора,
баща ми пожертваха, братята също.
Дългът ми отекна в самотната воля,
взривиха на всички ни родните къщи.
Войната за мене е хиляди мигове,
агония черна във всичките столици.
Вече столетие дълга е зимата,
на трона е седнал червен Мефистофел.
Снегът ме сковава с бялата мантия,
дъхът отброява секундна съдба.
Аз не проклинам, а искам накрая
да мога духа си поне да спася!
От стихосбирката "Вечен чужденец" (изд. "Лексикон"), 2020
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Денис Олегов Все права защищены
