Jul 24, 2020, 2:36 PM

Омск 

  Poetry » Phylosophy, Civilian, Other
1210 3 9

Живея в прегръдка на вечната зима
и Ледени походи са белите дни.
Осъмнах излъган, с несбъднато минало.
Глада си запълвам с накъсани мисли.
По пътя ми няма стабилна опора,
баща ми пожертваха, братята също.
Дългът ми отекна в самотната воля,
взривиха на всички ни родните къщи.
Войната за мене е хиляди мигове,
агония черна във всичките столици.
Вече столетие дълга е зимата,
на трона е седнал червен Мефистофел.
Снегът ме сковава с бялата мантия,
дъхът отброява секундна съдба.
Аз не проклинам, а искам накрая
да мога духа си поне да спася!

 

От стихосбирката "Вечен чужденец" (изд. "Лексикон"), 2020

© Денис Олегов All rights reserved.

Произведението е включено в:
  1219 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??