30 нояб. 2007 г., 09:37

Оная, Невъзможната...

924 0 23

Кажи, че ще намериш друга!

Кажи!

Ще боли! Ще псувам! Ще проклинам!

Но знам от какво ще ме боли.

От другата, нали?!

А така, от невъзможната любов,

света ми изглежда още по-суров.

Ти далече си, а мене ме боли

и не мога да ти кажа как, дори.

Искам все да спя, за да сънувам,

нещичко за тебе и да умувам,

хубаво ли е или пък лошо,

дали ще стане или не,

да се спра пак до твоите нозе.

Сега седя си вкъщи на дивана

и си мисля пак за хулигана,

дали ще дойде да ме отведе,

там, във неговите светове...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много мелодично и красиво! Много ми хареса!
  • Много болка, а тя Невъзможната е все пак Любов...
    Не е страшно да не бъдеш обичан, страшно е ти да не обичаш.
    С много обич, прекрасна.
  • Това, което си написала го преживявам всеки ден. 6
  • Ехх може и да си права..коментарът ми да е бил неуместен,но все пак се усмихни!Имаш още много красиви мечти да изживееш!
  • Чудесно, съвременно, дори закачливо написано!
    И аз имам едно за невъзможно твоя, невъзможно мой!
    Поздравления за хубавия стих!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...