Оная, Невъзможната...
Кажи, че ще намериш друга!
Кажи!
Ще боли! Ще псувам! Ще проклинам!
Но знам от какво ще ме боли.
От другата, нали?!
А така, от невъзможната любов,
света ми изглежда още по-суров.
Ти далече си, а мене ме боли
и не мога да ти кажа как, дори.
Искам все да спя, за да сънувам,
нещичко за тебе и да умувам,
хубаво ли е или пък лошо,
дали ще стане или не,
да се спра пак до твоите нозе.
Сега седя си вкъщи на дивана
и си мисля пак за хулигана,
дали ще дойде да ме отведе,
там, във неговите светове...
© Пепи Оджакова All rights reserved.
