29 мая 2013 г., 07:56

Онази

978 0 8
    Онази жена – нереалната,
заплете косите си с пръсти.
Завърза после краищата с облаци,
гръмотевично изтляли, гъсти. 
Преметна плитки – гъвкави копнежи,
извиха се кашмирено по тялото.
Облече риза, дълга като шепот,
по–бяла от въздишката на лятото.
Онази жена – нереалната,
пристъпи мълчаливо сред останките.
По кожата ù плъзна недоверие,
погали го. И като в древно заклинание,
превърна го в рисунка. Върху себе си.
Заключи устни. Сдъвка го с дъха си.
Излюби го. Брутално и първично.
Изтръгна сивотата с жадни пръсти,
захвърли го. 
А после ненадейно
го обикна.


~Endless~

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...