29 мая 2013 г., 07:56

Онази

981 0 8
    Онази жена – нереалната,
заплете косите си с пръсти.
Завърза после краищата с облаци,
гръмотевично изтляли, гъсти. 
Преметна плитки – гъвкави копнежи,
извиха се кашмирено по тялото.
Облече риза, дълга като шепот,
по–бяла от въздишката на лятото.
Онази жена – нереалната,
пристъпи мълчаливо сред останките.
По кожата ù плъзна недоверие,
погали го. И като в древно заклинание,
превърна го в рисунка. Върху себе си.
Заключи устни. Сдъвка го с дъха си.
Излюби го. Брутално и първично.
Изтръгна сивотата с жадни пръсти,
захвърли го. 
А после ненадейно
го обикна.


~Endless~

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...