May 29, 2013, 7:56 AM
Онази
Онази жена – нереалната,
заплете косите си с пръсти.
Завърза после краищата с облаци,
гръмотевично изтляли, гъсти.
Преметна плитки – гъвкави копнежи,
извиха се кашмирено по тялото.
Облече риза, дълга като шепот,
по–бяла от въздишката на лятото.
Онази жена – нереалната,
пристъпи мълчаливо сред останките.
По кожата ù плъзна недоверие,
погали го. И като в древно заклинание,
превърна го в рисунка. Върху себе си.
Заключи устни. Сдъвка го с дъха си.
Излюби го. Брутално и първично.
Изтръгна сивотата с жадни пръсти,
захвърли го.
А после ненадейно
го обикна.
~Endless~
заплете косите си с пръсти.
Завърза после краищата с облаци,
гръмотевично изтляли, гъсти.
Преметна плитки – гъвкави копнежи,
извиха се кашмирено по тялото.
Облече риза, дълга като шепот,
по–бяла от въздишката на лятото.
Онази жена – нереалната,
пристъпи мълчаливо сред останките.
По кожата ù плъзна недоверие,
погали го. И като в древно заклинание,
превърна го в рисунка. Върху себе си.
Заключи устни. Сдъвка го с дъха си.
Излюби го. Брутално и първично.
Изтръгна сивотата с жадни пръсти,
захвърли го.
А после ненадейно
го обикна.
~Endless~
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Страхотно е! Поздравявам те!
-
"...по–бяла от въздишката на лятото." Словосъчетанията, които използваш за сравнения направо ме оставят без думи... Страхотно е!
-
-
! -
-
Хубаво.
-
!!!
-
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
