Онази жена – нереалната,
заплете косите си с пръсти.
Завърза после краищата с облаци,
гръмотевично изтляли, гъсти.
Преметна плитки – гъвкави копнежи,
извиха се кашмирено по тялото.
Облече риза, дълга като шепот,
по–бяла от въздишката на лятото.
Онази жена – нереалната,
пристъпи мълчаливо сред останките.
По кожата ù плъзна недоверие,
погали го. И като в древно заклинание, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация