29 мар. 2011 г., 21:37

Онази вещица - Любов 

  Поэзия
1239 0 2

Защо ми подари света и след това от него си отиде.

А той е толкова голям, че самотата ме убива.

Заричах се, че няма да повярвам, отново на онази вещица - Любов.

Облекла голото си тяло с иглики и метличина.

Къде отнесе сините ми утрини и всички маргаритени целувки.

Върни ми ги.

Или поне една, в която не по мъжки да се скрия.

Да, тъмно, студено и вали, отнякъде се чуват гласове.

По-влажно е от всякога, събирам и последния си свят,

без никакви надежди за затопляне.

 

© Тодор Асенов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??