Онази вещица - Любов - стих: от tod1234 (Тодор Асенов)

29.03.2011 г., 21:37 ч.

Поезия

1237 0 2

Защо ми подари света и след това от него си отиде.

А той е толкова голям, че самотата ме убива.

Заричах се, че няма да повярвам, отново на онази вещица - Любов.

Облекла голото си тяло с иглики и метличина.

Къде отнесе сините ми утрини и всички маргаритени целувки.

Върни ми ги.

Или поне една, в която не по мъжки да се скрия.

Да, тъмно, студено и вали, отнякъде се чуват гласове.

По-влажно е от всякога, събирам и последния си свят,

без никакви надежди за затопляне.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.