Онази вещица - Любов - Verso: De tod1234 (Тодор Асенов)

29 mar 2011, 21:37

Poesía

1258 0 2

Защо ми подари света и след това от него си отиде.

А той е толкова голям, че самотата ме убива.

Заричах се, че няма да повярвам, отново на онази вещица - Любов.

Облекла голото си тяло с иглики и метличина.

Къде отнесе сините ми утрини и всички маргаритени целувки.

Върни ми ги.

Или поне една, в която не по мъжки да се скрия.

Да, тъмно, студено и вали, отнякъде се чуват гласове.

По-влажно е от всякога, събирам и последния си свят,

без никакви надежди за затопляне.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.