14 июн. 2008 г., 16:44

Онези

877 0 13

Онези бeлокрили птици,

които съзрях в очите ти

през кристална завеса сълзи,

в тях видях сбъднатите си мечти.

 

 

 

Онези скрити сияйни слънца

в гънчиците по челото ти

направиха сълзите пролетни деца,

затанцували дъги по моите устни.

 

 

 

Онези гъделичкащи перца,

в които се превръщат грубите пръсти.

Магия от розовите стъкълца,

през които те гледах или от смеха ти.

 

 

 

Онези променливи сезони,

окриващи и скриващи душата ти.

Не сме просто образи огледални,

две цялости, но заедно-пълноценни.

 

 

 

Онзи, в който се влюбих.

Онази, в която ти се влюби.

Привилегията да се обичаме същите,

но шлифовани от стари грешки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...