14 июн. 2008 г., 16:44

Онези

878 0 13

Онези бeлокрили птици,

които съзрях в очите ти

през кристална завеса сълзи,

в тях видях сбъднатите си мечти.

 

 

 

Онези скрити сияйни слънца

в гънчиците по челото ти

направиха сълзите пролетни деца,

затанцували дъги по моите устни.

 

 

 

Онези гъделичкащи перца,

в които се превръщат грубите пръсти.

Магия от розовите стъкълца,

през които те гледах или от смеха ти.

 

 

 

Онези променливи сезони,

окриващи и скриващи душата ти.

Не сме просто образи огледални,

две цялости, но заедно-пълноценни.

 

 

 

Онзи, в който се влюбих.

Онази, в която ти се влюби.

Привилегията да се обичаме същите,

но шлифовани от стари грешки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...