Jun 14, 2008, 4:44 PM

Онези

  Poetry » Love
873 0 13

Онези бeлокрили птици,

които съзрях в очите ти

през кристална завеса сълзи,

в тях видях сбъднатите си мечти.

 

 

 

Онези скрити сияйни слънца

в гънчиците по челото ти

направиха сълзите пролетни деца,

затанцували дъги по моите устни.

 

 

 

Онези гъделичкащи перца,

в които се превръщат грубите пръсти.

Магия от розовите стъкълца,

през които те гледах или от смеха ти.

 

 

 

Онези променливи сезони,

окриващи и скриващи душата ти.

Не сме просто образи огледални,

две цялости, но заедно-пълноценни.

 

 

 

Онзи, в който се влюбих.

Онази, в която ти се влюби.

Привилегията да се обичаме същите,

но шлифовани от стари грешки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...