14.06.2008 г., 16:44

Онези

872 0 13

Онези бeлокрили птици,

които съзрях в очите ти

през кристална завеса сълзи,

в тях видях сбъднатите си мечти.

 

 

 

Онези скрити сияйни слънца

в гънчиците по челото ти

направиха сълзите пролетни деца,

затанцували дъги по моите устни.

 

 

 

Онези гъделичкащи перца,

в които се превръщат грубите пръсти.

Магия от розовите стъкълца,

през които те гледах или от смеха ти.

 

 

 

Онези променливи сезони,

окриващи и скриващи душата ти.

Не сме просто образи огледални,

две цялости, но заедно-пълноценни.

 

 

 

Онзи, в който се влюбих.

Онази, в която ти се влюби.

Привилегията да се обичаме същите,

но шлифовани от стари грешки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...