14.06.2008 г., 16:44

Онези

875 0 13

Онези бeлокрили птици,

които съзрях в очите ти

през кристална завеса сълзи,

в тях видях сбъднатите си мечти.

 

 

 

Онези скрити сияйни слънца

в гънчиците по челото ти

направиха сълзите пролетни деца,

затанцували дъги по моите устни.

 

 

 

Онези гъделичкащи перца,

в които се превръщат грубите пръсти.

Магия от розовите стъкълца,

през които те гледах или от смеха ти.

 

 

 

Онези променливи сезони,

окриващи и скриващи душата ти.

Не сме просто образи огледални,

две цялости, но заедно-пълноценни.

 

 

 

Онзи, в който се влюбих.

Онази, в която ти се влюби.

Привилегията да се обичаме същите,

но шлифовани от стари грешки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...