22 апр. 2011 г., 18:14

Онези

1.3K 0 0

На К. Желев

Ти не питай за онези преди тебе,
те отдавна вече са минало.
И сега си толкова с мене,
не е ли достатъчно?

Пепелта не разравяй,
тя отдавна застина.
Там жарава не догаря
и въглени в нея няма.

И спомените мътни са,
ти всички заличи...
Толкова твоя съм,
не ми ли личи?

Ако някога спомням си,
то не е, защото ми липсва.
Ако някога връщам се,
то е, защото не искам да се повтаря!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...