22.04.2011 г., 18:14

Онези

1.3K 0 0

На К. Желев

Ти не питай за онези преди тебе,
те отдавна вече са минало.
И сега си толкова с мене,
не е ли достатъчно?

Пепелта не разравяй,
тя отдавна застина.
Там жарава не догаря
и въглени в нея няма.

И спомените мътни са,
ти всички заличи...
Толкова твоя съм,
не ми ли личи?

Ако някога спомням си,
то не е, защото ми липсва.
Ако някога връщам се,
то е, защото не искам да се повтаря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...