22.04.2011 г., 18:14

Онези

1.3K 0 0

На К. Желев

Ти не питай за онези преди тебе,
те отдавна вече са минало.
И сега си толкова с мене,
не е ли достатъчно?

Пепелта не разравяй,
тя отдавна застина.
Там жарава не догаря
и въглени в нея няма.

И спомените мътни са,
ти всички заличи...
Толкова твоя съм,
не ми ли личи?

Ако някога спомням си,
то не е, защото ми липсва.
Ако някога връщам се,
то е, защото не искам да се повтаря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....