И някак отвътре тежко ми седи,
че не те усещам в мрака, но уви,
сякаш нещо в тъмнината ни дели,
дали са детски несбъднати мечти!?
И вярвай, зная, че магията ни
дълго тук не ще се задържи
и ще дойдат онези тежки дни,
когато от очите ни ще вали.
А така добре чувствам се
потънала в прегръдките ти.
И как в тленната страст се
изпепеляват дните ни.
Но когато дойдат тези дни,
целувка заветна ти ми дари.
Не мисли, а просто си тръгни,
аз не ще проливам сълзи.
С усмивка ще си спомням
как сега в теб притихвам
и от допира ти как стихвам,
и трепета на жадните ни устни.
© Апокалиптикс А Все права защищены