Oct 21, 2011, 9:55 AM

Онези дни

  Poetry » Love
948 0 1

И някак отвътре тежко ми седи,
че не те усещам в мрака, но уви,
сякаш нещо в тъмнината ни дели,
дали са детски несбъднати мечти!?

И вярвай, зная, че магията ни
дълго тук не ще се задържи
и ще дойдат онези тежки дни,
когато от очите ни ще вали.

А така добре чувствам се
потънала в прегръдките ти.
И как в тленната страст се
изпепеляват дните ни.

Но когато дойдат тези дни,
целувка заветна ти ми дари.
Не мисли, а просто си тръгни,
аз не ще проливам сълзи.

С усмивка ще си спомням
как сега в теб притихвам
и от допира ти как стихвам,
и трепета на жадните ни устни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Апокалиптикс А All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...