21 oct 2011, 9:55

Онези дни

951 0 1

И някак отвътре тежко ми седи,
че не те усещам в мрака, но уви,
сякаш нещо в тъмнината ни дели,
дали са детски несбъднати мечти!?

И вярвай, зная, че магията ни
дълго тук не ще се задържи
и ще дойдат онези тежки дни,
когато от очите ни ще вали.

А така добре чувствам се
потънала в прегръдките ти.
И как в тленната страст се
изпепеляват дните ни.

Но когато дойдат тези дни,
целувка заветна ти ми дари.
Не мисли, а просто си тръгни,
аз не ще проливам сълзи.

С усмивка ще си спомням
как сега в теб притихвам
и от допира ти как стихвам,
и трепета на жадните ни устни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Апокалиптикс А Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...