Онези мои дни
Яви се в моите сънища
с устни алени от мека коприна.
С евкалиптови елмази вместо очи.
С поглед нежен като пролетен цвят,
способен небето на две да разцепи.
Облечена в звезден прах,
блестиш в душевния мрак.
Гледам те опиянен.
Евкласа пред тебе дори бледнее.
Не си искра, а пожар си.
Слънчев лъч, озаряващ тази тъмнина.
Луна през нощта.
Слънце през деня.
Хем живота, хем смъртта.
Лудост моя. Любов моя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Соня Николова Все права защищены
