14 апр. 2021 г., 23:28  

На брега на реката

1.2K 3 0

На брега на реката,

в която

слънцето с вълните се надбягваше

седя на камъка,

и чакам.

Преди години,

беше лято,

плувах и вървях,

не чаках,

под шест моста минах

и прекосих седем реки -

търсех океана.

Днес

на брега на реката,

на същия бряг,

седя на камъка:

вълните вече няма ги -

тук само хората надбягват се.

Мостовете се срутиха зад мен -

от мъка и от старост,

реките са пресъхнали,

понеже беше жарко лятото,

а океанът още е далече,

но не спира да ме мами.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...