На брега на реката,

в която слънцето с вълните се надбягваше

седя на камъка,

и чакам.

Преди години,

беше лято,

плувах и вървях,

не чаках,

под шест моста минах

и прекосих седем реки -

търсех океана.

Днес

на брега на реката,

на същия бряг,

седя на камъка:

вълните вече няма ги -

тук само хората надбягват се.

Мостовете се срутиха зад мен -

от мъка и от старост,

реките са пресъхнали,

понеже беше жарко лятото,

а океанът още е далече,

но не спира да ме мами.